12 окт. 2008 г., 21:21

Ако най-напред поискаш любовта

938 0 14
Ако поискаш любовта си да ти дам -
океан ще те залее чак до пояс.
Но ти се криеш зад измислен параван
и не искаш да признаеш, че си моя.

Ако поискаш само капка от дъжда,
който ни валя във мрака таен -
при теб ще дойде сянка на Мъжа,
но мене в нея няма да познаеш.

По зениците ти съмва утринта,
родена след спонтанния ти залез.
Ако поискаш само лъч от радостта -
трепет на сълза ще ти запазя.

Ако поискаш късна среща със скръбта -
стой далеч от мен и моя поглед.
Но само щом погледнеш ми гърба, 
ще загасне във сърцето твоя огън.

Но ако преди това поискаш любовта -
нека първи аз да го науча.
Защото трудно се отваря днес врата,
щом отдавна си загубил ключа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!За пореден път.....
  • "Ако поискаш само капка от дъжда,
    който ни валя във мрака таен -
    при теб ще дойде сянка на Мъжа,
    но мене в нея няма да познаеш.

    По зениците ти съмва утринта,
    родена след спонтанния ти залез."


    Това ми хареса най-много!
    Поздрав!
  • Много мило Искрено се радвам, че споделяте, когато харесвате творбите ми
  • На мен най ми хареса този куплет:

    "Ако поискаш само капка от дъжда,
    който ни валя във мрака таен -
    при теб ще дойде сянка на Мъжа,
    но мене в нея няма да познаеш."

    Пишеш много хубаво и много обичам да те чета. Поздрави!
  • !!!
    Браво!Страхотно е!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...