Ако ти не ме обичаш вече,

няма със сълзи съня ти да смущавам.

Аз зная, че си просто безсърдечен

и слабостите чужди не прощаваш.

Ще ме боли, но не за мен - за тебе...

Когато като бездомно псе се скиташ

и ставаш роб на всяка грижа дребна,

и почваш отначало... и опитваш.

Суетността не ще ти позволи да молиш,

а да се примириш за теб е лудост...

И самотата ще те сдъвче като болест,

а вместо мене тишината ще те буди.

Но ако аз не те обичам вече,

не ще ти кажа, сам ще го почувстваш

по погледа безжизнен и далечен

и срещайки студените ми устни...

Ще ме боли, но не за мен - за тебе,

повярвал в моите нетрайни чувства.

Как, любейки ме като за последно,

не виждаше, че между нас е пусто?