10 февр. 2012 г., 18:16

Ако не ти понася

867 0 2

Това не е написано за тебе, който
закача съвестта си вечер във антрето
и си облича другата, за вкъщи.
Не е и четиво за теб, прикрития,
издялал бръчки по душата и  лицето си,
защото и наяве, и насън му е намръщено.
Това е за онези, дето все забравят времето
и го дописват в някой влюбен послеслов,
за неспасяемите романтични странници,
в чиито топли длани  цветна лудост зрее
и затова навярно пишат думи за любов...

Ако не ти понася, скъсай тази страница.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Къде съм бил досега... Не мога да ти опиша колко ми хареса! Няма да я късам тази страница, защото друга в живота просто нямам.
  • Приемам, че е и за мен...
    Благодаря!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...