21 авг. 2006 г., 21:53

Ако небесен ангел слезе...

1.5K 0 9

***

 

Ако небесен ангел слезе

тук на земята някой ден

и каже ми, че всичко земно

ще бъде дадено на мен,

ще се обърна безразлична,

отрекла земните блага,

със поглед търсещ и изгарящ,

и впит в самите небеса.

И ако този ангел щедър

поиска ми да назова

аз най-любимата постеля,

и в нея ще се приютя,

не бих избрала нищо друго,

освен две топлещи ръце,

горящи в обич – тях ще искам

от ангела да ми даде.

Ако поиска той от мене

пред него аз да изрека

най-хубавата си поема,

която давам на света,

със срам слуха си ще прикрие

за най-порочните слова,

които в страст и упоение

аз пред любимия мълвя.

 

И щом за мен в небето питат,

ще каже: „Грешна е, не крия,

ала грехът й заслужава

не прошка, а благословия.”

 

                                      19.08.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ВЕЛИКОЛЕПНО!
    Няма грях - любовта е благословия!
    Браво, Василена! Браво!
  • Много красив стих!
  • Еееее, браво, браво!!! Страшно е хубаво!!!Наистна много ми хареса! Поздрав!
  • "не бих избрала нищо друго,

    освен две топлещи ръце,

    горящи в обич – тях ще искам

    от ангела да ми даде"
    Много е хубаво, много!
    Поздравления!
  • И щом за мен в небето питат,
    ще каже: „Грешна е, не крия,
    ала грехът й заслужава
    не прошка, а благословия.”

    Нищо друго смислено не бих могла да кажа. Бъди здрава, момиче, и пиши.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...