Нарисувай ми очи
в порцелановата чаша
със утайката. Кажи,
че ме виждаш как от сдрача
на изпитото кафе
пак при тебе се завръщам.
Ясновидствай ми успех.
Две пропуснати, а всъщност
неизречени лъжи
премълчи и после с палец
запетайка, вместо мен,
през сърцето ми прокарай.
© Павлина Гатева Все права защищены