Ако няма те, майко,
светът би бил друг, мрачен, злобен, студен!
Ако няма те, слънце,
любов нивга не ще има в тоз объркан свят!
Ако няма горите, реките, земята
ако няма мечтите, смеха, звездите?
То аз какво бих правила тогаз?
Би ли имало живот сред мрак?
Или просто всичко е кръговрат с див механичен обрат,
без спомен, вопъл или гнев.
Ах, как ми се иска да променя това:
как ми се иска да плача, да викам, да градя!
Ала какво съм аз в този див кръговрат!
Гневът прави ме нищожна, ниска, малка,
а любовта ли?! Тя прави ме свободна!
© Виктория Кушева Все права защищены