Ако няма те, майко,

светът би бил друг, мрачен, злобен, студен!

Ако няма те, слънце,

любов нивга не ще има в тоз объркан свят!

Ако няма горите, реките, земята

ако няма мечтите, смеха, звездите?

То аз какво бих правила тогаз?

Би ли имало живот сред мрак?

Или просто всичко е кръговрат с див механичен обрат,

без спомен, вопъл или гнев.

Ах, как ми се иска да променя това:
как ми се иска да плача, да викам, да градя!

Ала какво съм аз в този див кръговрат! 

Гневът прави ме нищожна, ниска, малка,

а любовта ли?! Тя прави ме свободна!