13 июн. 2017 г., 13:17

Ако нямаше "ако"

800 0 6

Ако не искаш да съм вече твоя,

прати мечтите ни по дяволите.

Но не бягай пак при мен от побоя,

питайки ме сърцето цяло ли ти е.

 

Ако държиш на ценната си свобода,

остави ръката ми да се изплъзне.

Но не чакай страховете ти да пробода –

ще поискам огънят ни да измръзне.

 

Ако усмивката ми вече не желаеш,

отпрати ме надалеч и не ме търси.

Но не допускай любов, която ласкаеш,

крепката ми човечност да омърси.

 

Ако аз ти преча за нещо желано,

затвори ме в пещерата на забравата.

Но новата си обич пази отрано,

за да не пострада и тя като старата.

 

Ако пък не съществуваше „ако”-то,

щяхме да спестим цялото отричане.

И вместо да се поддава на блазни окото,

да можехме просто да се обичаме..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прав си, Велине. Поне бихме могли да разглеждаме рисуваните от тях картини.
  • Ако не вселени, то поне ще са паралелни мечти, Биби.
  • А аз се надявам всяко едно "ако" да се реализира в различните паралелни вселени.
    Благодаря ти, Велине!
  • Да, Биби! Знаеш ли колко често и аз си казвам - ако, ако, ако... Поздравчета!
  • Уви, така е. Но от друга страна "ако"-то обогатява разнообразието на живота ни.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...