Притварям си очите.

Ти отнейде ми се мяркаш.

Виждам аз жена, не момиче.

Нима са твоите черти?

Да не си ми зрителна измама?

Сред посивялите ми дни

лица май светли вече няма.

И защо глождиш моите очи?

Или в този прахоляк и дим,

когато си мечтая за брези

невидимо пак трябва да боли?

Защо се вглеждаш мимолетно

в този огън,

който ми зениците изгаря,

за да кажеш бързо "Сбогом"

щом усетиш, че загаряш?

Хладна обич? Не, не търся,

предостатъчно я имам аз,

чакам обич, която да разтърсва,

от нея да пресеква моя глас ...

Гледай ме, глождù ме,

после, щом искаш отминавай,

аз много пътища съм минал

с очи затворени от нямане ...

Ако отворя клепки натежали

няма да си спомня ти коя си,

ще виждам само брезички бяли -

тъй старците умират -

с очи отворени... в съня си...