Случва ли ти се да четеш в очите ми?

Навярно съм тъжна, неразбрана и самотна.

По-ниска от тревата и по-висока от птицата в небето.

Завързвам греховете си зад всеки ъгъл на страхът.

Дали снегът наистина е бял, а светът достатъчно стар?

Има ли край небето и начало  изгревът?...

Преди живях. Сега съм прилеп и мъгла.

Захапвам горчивината на живота.

Дали все още е полунощ?

Вървим различно към еднаква самота...

Ако се срещнем на кръстопът...

Ще се сбъдне капка лудост.