на Райчо Русев
Ако във себе си пренесъл си частица
от красотата на творенията Божи
и си изтръгнал от сърцето си искрица,
за да запалиш пред олтара му свещица -
не следва нищо вече теб да те тревожи.
Ако си дал на приближените си лепта
и на слепец, протегнал длан за милостиня,
не си пристъпил ни веднъж свещена клетва,
ще осъзнаеш, че те води и просветва
една звезда на небосвода, светлосиня.
Ако заровил си в семейното огнище
във пепелта една главня, за да ни топли,
и във наследство си оставил две-три книжки -
ще те четат и ще те помнят, и ще нищят
във стиховете твойте мъдрости и вопли.
Ако си дал...
© Иван Христов Все права защищены