14 дек. 2008 г., 09:11

Ако умра с отворени очи... 

  Поэзия
1952 0 10

 

"Всичко се свършва и всичко започва отново.Само отминалото време и отлетелия човешки живот не се завръщат.Те остават в миналото, в  безвъзвратно изгубеното.."

 

Ако умра с отворени очи,

ще е все за белия ми свят,

във който така и не успях да съм щастлива.

(А къде е То, какво е То?)

Но оставих, в децата си оставих

в течащи разклонения - кръвта ми,

такава... тичаща, червена, без стени.

Изригваща нагоре, не търсеща спасение...

И няма да е Лято.

Не искам да е лято!!!

Тишината бавно ще тече,

а в мене ще е викащо до пръсване.

Приятелите ми над мен ще се сбогуват

... ще ме гледат тъжно,

а в лИстата написани със стиховЕ

ще е казаното от душата ми.

"Лунната соната" ще се чуе

от пианото във ъгъла.

Ще мирише на свещИ,

от пламъка ще се отделя восък,

ще пари по ръцете, ще е тягаво...!

Ще съм с отворени очи...!

Жадна!

Да обичам Него

отломъчно, искащо..

през всички хилядолетия,

докоснала го със живото в сърцето.

Ще е последно да погледна в залеза

и в пейзажа, закотвен на небето,

в отрязъка да прелитне птица.

И размахът на крилете и,

да се отрази в стъклото на очите ми,

за да ги затворя, политайки със Нея!!!

 

12.12.2008г.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??