Ако умра с отворени очи...
"Всичко се свършва и всичко започва отново.Само отминалото време и отлетелия човешки живот не се завръщат.Те остават в миналото, в безвъзвратно изгубеното.."
Ако умра с отворени очи,
ще е все за белия ми свят,
във който така и не успях да съм щастлива.
(А къде е То, какво е То?)
Но оставих, в децата си оставих
в течащи разклонения - кръвта ми,
такава... тичаща, червена, без стени.
Изригваща нагоре, не търсеща спасение...
И няма да е Лято.
Не искам да е лято!!!
Тишината бавно ще тече,
а в мене ще е викащо до пръсване.
Приятелите ми над мен ще се сбогуват
... ще ме гледат тъжно,
а в лИстата написани със стиховЕ
ще е казаното от душата ми.
"Лунната соната" ще се чуе
от пианото във ъгъла.
Ще мирише на свещИ,
от пламъка ще се отделя восък,
ще пари по ръцете, ще е тягаво...!
Ще съм с отворени очи...!
Жадна!
Да обичам Него
отломъчно, искащо..
през всички хилядолетия,
докоснала го със живото в сърцето.
Ще е последно да погледна в залеза
и в пейзажа, закотвен на небето,
в отрязъка да прелитне птица.
И размахът на крилете и,
да се отрази в стъклото на очите ми,
за да ги затворя, политайки със Нея!!!
12.12.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
