Ако знаеше...

Добро утро! Как, добре ли спа?

Навярно нищо не сънува.

И за теб спокойна е била нощта,

щом нея за лека нощ целуна.

Не знам аз твоя ден.

Гадая за часове и за минути,

но тайничко, надявам се, се сещаш ти за мен,

макар и думите, от тебе недочути.

Ей така, съвсем случайно,

повтаряйки слова, вече изговорени,

мислите ти стрелнат се потайно

към момичето с очи, към теб широко отворени.

Мечтателка съм, знам, такава съм аз.

Навярно всеки друг вече се досеща...

Всеки друг, но не и ти, че чакам онзи час,

онзи час, когато ще се срещнем.

Потайна съм аз, такъв си и ти, забелязвам.

Поглед навеждаш, държиш се студено, мълчиш,

но чувствата свои аз погазвам,

знам - не ще ме задържиш.

Ако веднъж прозреш, кажи,

истината в очите ми неизказана,

от нея в случая мен ме боли -

с любов към теб съм наказана!

Ако така се случи и познаеш

това, що моя ум не дава мира,

кажи, за другата дали ще се покаеш,

или пак в ръцете ти тя ще замира?

Любовта, казват, е награда,

но моята е тежко бреме.

Уви, истината е преграда -

срещнахме се с теб в неподходящо време.

Моля, оценете!