Ако знаеше...
Добро утро! Как, добре ли спа?
Навярно нищо не сънува.
И за теб спокойна е била нощта,
щом нея за лека нощ целуна.
Не знам аз твоя ден.
Гадая за часове и за минути,
но тайничко, надявам се, се сещаш ти за мен,
макар и думите, от тебе недочути.
Ей така, съвсем случайно,
повтаряйки слова, вече изговорени,
мислите ти стрелнат се потайно
към момичето с очи, към теб широко отворени.
Мечтателка съм, знам, такава съм аз.
Навярно всеки друг вече се досеща...
Всеки друг, но не и ти, че чакам онзи час,
онзи час, когато ще се срещнем.
Потайна съм аз, такъв си и ти, забелязвам.
Поглед навеждаш, държиш се студено, мълчиш,
но чувствата свои аз погазвам,
знам - не ще ме задържиш.
Ако веднъж прозреш, кажи,
истината в очите ми неизказана,
от нея в случая мен ме боли -
с любов към теб съм наказана!
Ако така се случи и познаеш
това, що моя ум не дава мира,
кажи, за другата дали ще се покаеш,
или пак в ръцете ти тя ще замира?
Любовта, казват, е награда,
но моята е тежко бреме.
Уви, истината е преграда -
срещнахме се с теб в неподходящо време.
Моля, оценете!
© Марина Минчева Всички права запазени