Акростих

Когато ме целуваш, усещам, че живея,

когато ме галиш, ме караш да те желая!

А щом до мен не си, изгарям в самота,

щом не съм до теб, изпълва ме тъга.

Хайде, нека истината ти призная:

разбери, без теб самотна съм в нощта,

искам всяка нощ до теб да заспивам,

сутрин в прегръдките ти да се будя.

Толкова много те обичам и желая,

обич моя, единствен си в моето сърце!

Обич изпълва моята душа,

бушува във вените лудо кръвта

и все по-силно те желая -

чак не ми се вярва, че те имам.

А аз знам, че това е истина,

мога да почувствам пулса в твоите гърди.

Толкова е красиво чувството, любими мой,

ето, признавам пред двама ни любовта си!

P.S.

 А ще можеш ли да откриеш кода

тук, скрит в този текст?

Желая само теб, любов,

копнея да те чувствам в прегръдките си!

ОБИЧАМ ТЕ, ЛЮБОВ МОЯ!

I LOVE YOU, MY LOVE!

ICH LIEBE DICH, MEINE LIEBE!  

Гр. Пловдив

09.09.2008 г./ 22:14 ч.