31.10.2008 г., 22:34

Акростих

1.1K 0 0

Когато ме целуваш, усещам, че живея,

когато ме галиш, ме караш да те желая!

А щом до мен не си, изгарям в самота,

щом не съм до теб, изпълва ме тъга.

Хайде, нека истината ти призная:

разбери, без теб самотна съм в нощта,

искам всяка нощ до теб да заспивам,

сутрин в прегръдките ти да се будя.

Толкова много те обичам и желая,

обич моя, единствен си в моето сърце!

Обич изпълва моята душа,

бушува във вените лудо кръвта

и все по-силно те желая -

чак не ми се вярва, че те имам.

А аз знам, че това е истина,

мога да почувствам пулса в твоите гърди.

Толкова е красиво чувството, любими мой,

ето, признавам пред двама ни любовта си!

P.S.

 А ще можеш ли да откриеш кода

тук, скрит в този текст?

Желая само теб, любов,

копнея да те чувствам в прегръдките си!

ОБИЧАМ ТЕ, ЛЮБОВ МОЯ!

I LOVE YOU, MY LOVE!

ICH LIEBE DICH, MEINE LIEBE!  

Гр. Пловдив

09.09.2008 г./ 22:14 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мечтателка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...