Акростих
"Съдбата обича смелите"
(Акростих)
Сякаш слънце видях, а не беше модерна.
Ъгловата снага във сако от брезент.
Джинси целите в кал и къдрици от вчера.
Без мотор, но изкусно владееща Дзен.
Акордираше своята стара китара,
Тананикайки весело чуден рефрен.
Аз се спрях да послушам а тихата гара,
Обичайно заспала се заслуша със мен.
Без да мисля, запях преизпълнена с вяра
И забравих, че бързам към шумния град.
Чародейка наложи с акорд от китара
Абсолютна забрана на житейския ад.
Съкровенни мечти като кипри госпожи
Ме обвиха във облак от смелост и хъс.
Електричка пое към проблемите сложни,
Лъкатушно в живота пораснах на ръст.
Извисих се над плахата своя природа.
Тежестта намаля щом приех своя кръст.
Едно мъничко чудо ме направи свободна.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
Оказа се забавно. Много щастие Ви желая.
