14.06.2015 г., 12:21 ч.

Акростих 

  Поезия » Акростихове
5.0 / 1
2003 0 4
"Съдбата обича смелите"
(Акростих)
Сякаш слънце видях, а не беше модерна.
Ъгловата снага във сако от брезент.
Джинси целите в кал и къдрици от вчера.
Без мотор, но изкусно владееща Дзен.
Акордираше своята стара китара,
Тананикайки весело чуден рефрен.
Аз се спрях да послушам а тихата гара,
Обичайно заспала се заслуша със мен.
Без да мисля, запях преизпълнена с вяра
И забравих, че бързам към шумния град. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Без да жаля за дните прахосани, всеки мрак вдън душа ще потуля. Вече зная, че просто съм гостенин – ...
  • Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...
  • Той каза: – Ще се върна, Магдалено! Ще бъда светлина, ще бъда слово. И помня, че го гледах озарена, ...

Още произведения »