"Съдбата обича смелите"
(Акростих)
Сякаш слънце видях, а не беше модерна.
Ъгловата снага във сако от брезент.
Джинси целите в кал и къдрици от вчера.
Без мотор, но изкусно владееща Дзен.
Акордираше своята стара китара,
Тананикайки весело чуден рефрен.
Аз се спрях да послушам а тихата гара,
Обичайно заспала се заслуша със мен.
Без да мисля, запях преизпълнена с вяра
И забравих, че бързам към шумния град. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация