Акростих
"Съдбата обича смелите"
(Акростих)
Сякаш слънце видях, а не беше модерна.
Ъгловата снага във сако от брезент.
Джинси целите в кал и къдрици от вчера.
Без мотор, но изкусно владееща Дзен.
Акордираше своята стара китара,
Тананикайки весело чуден рефрен.
Аз се спрях да послушам а тихата гара,
Обичайно заспала се заслуша със мен.
Без да мисля, запях преизпълнена с вяра
И забравих, че бързам към шумния град.
Чародейка наложи с акорд от китара
Абсолютна забрана на житейския ад.
Съкровенни мечти като кипри госпожи
Ме обвиха във облак от смелост и хъс.
Електричка пое към проблемите сложни,
Лъкатушно в живота пораснах на ръст.
Извисих се над плахата своя природа.
Тежестта намаля щом приех своя кръст.
Едно мъничко чудо ме направи свободна.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
Оказа се забавно. Много щастие Ви желая.
