Акростих
Обичам тихо да вали дъжда ,
Капки да се стичат по стъклото ,
А аз да съм си в къщи сгушен -
Жестоко наранен - в леглото...
И всичко да е мрачно и студено...
Замъглено, призрачно и пусто...
А ти - назад недей се връща ...
Щом за мен е вече късно...
Отдавна минало си, спомен...
Спомен, вече избледнял...
И всичко казано ми носи...
Тъга, мълчание, печал...
Радостта за мене е мираж...
Ъгълът във кръгла стая...
Грозно е така да си живея...
Но тъй съм свикнал, тъй си зная...
А ти щастлива ли си днес?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПразеН Все права защищены
