Jul 8, 2007, 6:27 PM

Акростих

  Poetry
971 0 3

Обичам тихо да вали дъжда ,


Капки да се стичат по стъклото ,

А аз да съм си в къщи сгушен -

Жестоко наранен - в леглото...

И всичко да е мрачно и студено...


Замъглено, призрачно и пусто...

А ти - назад недей се връща ...

Щом за мен е вече късно...

Отдавна минало си, спомен...


Спомен, вече избледнял...

И всичко казано ми носи...


Тъга, мълчание, печал...

Радостта за мене е мираж...

Ъгълът във кръгла стая...

Грозно е така да си живея...

Но тъй съм свикнал, тъй си зная...

А ти щастлива ли си днес?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПразеН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...