29 апр. 2010 г., 23:17

Акростих - жалък, но все пак опит.

659 0 3

Без дом, без път...
Отнесен, странен.
Говори ми за тишина.
Далечен полъх на тополи.
Антракт.
Внезапно паднала завеса.
И леко луда тъмнина.
Подадена ръка.
А друга няма.
Защо да търсим в сън?
Излишен смисъл.

!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ботьо Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за хубавия акростих!
  • Смислен е стихът ти - казал си толкова много с малко думи!
    Поздравления!
  • Има смисъл, трябва да го търсим , а когато го намерим ще сме в хармония със себе си Здраве и Късмет по пътя
    Стихът ти е прекрасен !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...