Apr 29, 2010, 11:17 PM

Акростих - жалък, но все пак опит.

  Poetry » Other
657 0 3

Без дом, без път...
Отнесен, странен.
Говори ми за тишина.
Далечен полъх на тополи.
Антракт.
Внезапно паднала завеса.
И леко луда тъмнина.
Подадена ръка.
А друга няма.
Защо да търсим в сън?
Излишен смисъл.

!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за хубавия акростих!
  • Смислен е стихът ти - казал си толкова много с малко думи!
    Поздравления!
  • Има смисъл, трябва да го търсим , а когато го намерим ще сме в хармония със себе си Здраве и Късмет по пътя
    Стихът ти е прекрасен !

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...