29 abr 2010, 23:17

Акростих - жалък, но все пак опит.

  Poesía » Otra
660 0 3

Без дом, без път...
Отнесен, странен.
Говори ми за тишина.
Далечен полъх на тополи.
Антракт.
Внезапно паднала завеса.
И леко луда тъмнина.
Подадена ръка.
А друга няма.
Защо да търсим в сън?
Излишен смисъл.

!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ботьо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за хубавия акростих!
  • Смислен е стихът ти - казал си толкова много с малко думи!
    Поздравления!
  • Има смисъл, трябва да го търсим , а когато го намерим ще сме в хармония със себе си Здраве и Късмет по пътя
    Стихът ти е прекрасен !

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...