8 дек. 2014 г., 17:18

Актьор

885 0 0

Не чувствам нищо, не греша

гледам само кръглата луна.

Срещам хора, хиляди лица

но в душата ми настъпила е отново празнота.

Като боклук захвърлен на земята

стъпчила ме е яростно съдбата.

Сърцето ми ранено е от хорския укор

омръзна ми да бъда вечния актьор.

Застани на мое място - 

погледни от моята страна,

никак не е лесно,

ако чувстваш се и ти така.

На сцената щом аз изляза

слагам маска на мига,

но ти с леден поглед ме пронизваш

и падам бавно в пропастта.

Но филма вече свърши

повярвай ми, че е така.

Тази роля вече няма да играя

без дори да се разкая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Делиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...