8 dic 2014, 17:18

Актьор

  Poesía » Otra
887 0 0

Не чувствам нищо, не греша

гледам само кръглата луна.

Срещам хора, хиляди лица

но в душата ми настъпила е отново празнота.

Като боклук захвърлен на земята

стъпчила ме е яростно съдбата.

Сърцето ми ранено е от хорския укор

омръзна ми да бъда вечния актьор.

Застани на мое място - 

погледни от моята страна,

никак не е лесно,

ако чувстваш се и ти така.

На сцената щом аз изляза

слагам маска на мига,

но ти с леден поглед ме пронизваш

и падам бавно в пропастта.

Но филма вече свърши

повярвай ми, че е така.

Тази роля вече няма да играя

без дори да се разкая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Делиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...