8.12.2014 г., 17:18

Актьор

886 0 0

Не чувствам нищо, не греша

гледам само кръглата луна.

Срещам хора, хиляди лица

но в душата ми настъпила е отново празнота.

Като боклук захвърлен на земята

стъпчила ме е яростно съдбата.

Сърцето ми ранено е от хорския укор

омръзна ми да бъда вечния актьор.

Застани на мое място - 

погледни от моята страна,

никак не е лесно,

ако чувстваш се и ти така.

На сцената щом аз изляза

слагам маска на мига,

но ти с леден поглед ме пронизваш

и падам бавно в пропастта.

Но филма вече свърши

повярвай ми, че е така.

Тази роля вече няма да играя

без дори да се разкая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Делиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...