Не чувствам нищо, не греша

гледам само кръглата луна.

Срещам хора, хиляди лица

но в душата ми настъпила е отново празнота.

Като боклук захвърлен на земята

стъпчила ме е яростно съдбата.

Сърцето ми ранено е от хорския укор

омръзна ми да бъда вечния актьор.

Застани на мое място - 

погледни от моята страна,

никак не е лесно,

ако чувстваш се и ти така.

На сцената щом аз изляза

слагам маска на мига,

но ти с леден поглед ме пронизваш

и падам бавно в пропастта.

Но филма вече свърши

повярвай ми, че е така.

Тази роля вече няма да играя

без дори да се разкая.