Страсти бурни и искри любовни,
нощи кратки и лъжи многобройни.
Залезът настъпва, ресниците трептят.
Пазителят изпраща гарвана познат.
Дрехи се обличат, постелите изглаждат,
наметала покриват мислите, що разяждат.
Карети пред дворове, стълбища пустеят.
Две фигури пред черна порта с милувка
се разделят.
Миговете сластни набързо отминават.
Споменът за тях в песен се заражда.
Над огньове, пирове и вино
в нови сърца стари грехове подклажда.
От уста на уста, от крепост в друга,
знакът се мени, песента се запазва.
Дрехите се събличат, наново се обличат.
Фигурите са различни, но помислите им
- антични.
© Любена Стоименова Все права защищены