Алба

Страсти бурни и искри любовни,

нощи кратки и лъжи многобройни.

Залезът настъпва, ресниците трептят.

Пазителят изпраща гарвана познат.

Дрехи се обличат, постелите изглаждат,

наметала покриват мислите, що разяждат.

Карети пред дворове, стълбища пустеят.

Две фигури пред черна порта с милувка

                                                 се разделят.

Миговете сластни набързо отминават.

Споменът за тях в песен се заражда.

Над огньове, пирове и вино

в нови сърца стари грехове подклажда.

От уста на уста, от крепост в друга,

знакът се мени, песента се запазва.

Дрехите се събличат, наново се обличат.

Фигурите са различни, но помислите им

                                                      - антични.