Албумче за „оттатък“
Понякога съм толкова добра,
че ме сърби гърба зад раменете
(навярно никнат ми крила)
и не вървя, а правя пируети.
Понякога съм светла и светът
не е такова чак ужасно място.
Светът е залив на брега
под пръхкав морски бриз и ситен пясък.
Светът е курабийка, мелба, джус
и гали ми се в лявата презрамка,
светът оставя сладък вкус,
излегнат под чадърената сянка.
И, мързеливо примижал с око,
ме духва като кичур от носа си,
и нося се - едно перо,
и пиша букви по самия въздух.
Понякога съм толкова добра,
че даже огледалото обичам
и като картичка мига
прикътвам при колекцията " Лично".
Албумче, с всичките " понякога" -
единственото само мое нещо.
Имотът на бедняка е.
("Оттатък" като тръгне да се мести.)
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
