Албумче за „оттатък“
Понякога съм толкова добра,
че ме сърби гърба зад раменете
(навярно никнат ми крила)
и не вървя, а правя пируети.
Понякога съм светла и светът
не е такова чак ужасно място.
Светът е залив на брега
под пръхкав морски бриз и ситен пясък.
Светът е курабийка, мелба, джус
и гали ми се в лявата презрамка,
светът оставя сладък вкус,
излегнат под чадърената сянка.
И, мързеливо примижал с око,
ме духва като кичур от носа си,
и нося се - едно перо,
и пиша букви по самия въздух.
Понякога съм толкова добра,
че даже огледалото обичам
и като картичка мига
прикътвам при колекцията " Лично".
Албумче, с всичките " понякога" -
единственото само мое нещо.
Имотът на бедняка е.
("Оттатък" като тръгне да се мести.)
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
