Регина (Радост Даскалова)
374 1425
28.07.2014 г., 16:11 ч.

Албумче за „оттатък“ 

  Поезия
696 0 13

 


Понякога съм толкова добра,

че ме сърби гърба зад раменете

(навярно никнат ми крила)

и не вървя, а правя пируети.

Понякога съм светла и светът

не е такова чак ужасно място.

Светът е залив на брега

под пръхкав морски бриз и ситен пясък.



Светът е курабийка, мелба, джус

и гали ми се в лявата презрамка,

светът оставя сладък вкус,

излегнат под чадърената сянка.

И, мързеливо примижал с око,

ме духва като кичур от носа си,

и нося се - едно перо,

и пиша букви по самия въздух.



Понякога съм толкова добра,

че даже огледалото обичам

и като картичка мига

прикътвам при колекцията " Лично".

Албумче, с всичките " понякога" -

единственото само мое нещо.

Имотът на бедняка е.

("Оттатък" като тръгне да се мести.)


Радост Даскалова



© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сигурно ще прозвучи като заяждане, макар съвсем да не целя това, ама ще рискувам да попитам. Не е ли редно първият стих да е в кавички или да е в друг шрифт поне? Или да се сложи мото от стиха на Петя Дубарова, който Ана Милушева цитира?
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=186&WorkID=10022&Level=2
    Защото не е упоменато това да е пародия.
    Не се сърди, Радост. Точно, ние, пишещите трябва да внимаваме за авторките права.
    Хубав финал! Истинското богатство е там, където няма крадци, молци и ръжда, то е нетленно в неовехтяващи кесии.
  • Страхотно произведение! Точно предадено чувство чрез миниатюрните му детайли. Разнежи ме! Едно от най-добрите, които съм ти чела! Адмирации!!! По-великолепна от всякога
  • /Светът е залив на брега
    под пухкав морски бриз и ситен пясък./
    Не бих го запазил само за оттатък,то си е за тук!
    /Понякога съм толкова добра
    че даже огледалото обичам/
    Тези мигове човек не трябва да оставя за оттатък а с любов да ги раздава!Поздрави!!!
  • Аплодисменти!
  • Аплодирам таланта ти, Радост! Истинско удоволствие е за мен твоята поезия!!!
  • И, мързеливо примижал с око,
    ме духва като кичур от носа си,
    и нося се - едно перо,
    и пиша букви по самия въздух.
    Е, как ми хареса това! Много!
    Доставящ наслада микс от представи, усещания и настроение!
  • Как можа мама да ме роди толкова хубава!- това ли си казваш пред огледалото?! ЕХ ти-и-и! Албумче за оттатък ...не се бях замислял досега ама май всичките ни стихове са точно това! Браво ти!!!
  • Герданче от нанизани "понякога"-
    това е всъщност цял един живот.
    Оставя отпечатък по душата и
    преброява от "безкрайност" до "едно"

    Чаровница си Радост!
  • Не съм бил винаги добър.... Ала нали
    и някой трябва просто да воюва.
    Меч да върти. Да стреля със стрели.
    А не да се усмихва и лудува.
    Да, бил съм аз и лош. Но таз война,
    в която съм воювал - безпощадно -
    за моята мила, мъничка страна -
    от мен сто пъти е била по-гадна....
  • Талантът си е талант, а ти си нещо повече, Радост!
    Радвам се, че си тук!
  • !!!...
  • Така е,Радост моя!Дай Боже всекиму, едно албумче за "Отатък"!
  • Е, тук не мога да не стана и с поклон да аплодирам!
    Дечко, голямо удоволствие си!
    Пълниш ми душата, страхотийо, такава!
    Финалът е много силен.
    Имотът не беднака, албумчето "с всичките " понякога" ", които са си само негови, част от духовния му (а не материален живот), с който имот (богатство) той отива (както всички хора) в Отвъдното... страхотно!!!
Предложения
: ??:??