1 авг. 2018 г., 10:13  

Discharge

573 0 2

 

Ти в моя ден безимен
внезапно се яви
и смисъла на мойто име
ти несъзнателно откри.

 

Тогава се почувствах жива,
политнах с огнени крила,
повиках с поглед твойто име,
но не на мен се отзова.

 

Със други миговете скъпоценни 
ти безгрижно сподели
и своя образ въжделени
на чужди хора подари.

 

Безсилна съм пред твоята стихия,
разбила пътьом хиляди сърца,
която продължава да разбива
и стъкленицата на моята душа.

 

Безсилна съм пред нещо непознато ми,
съдба ли или орисия зла - 
ний нивга не ще станеме приятели,
за сетен път ще бъда
аз жертвата на любовта.


1998

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РоузМадърColdRevenge Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иване, за красивия коментар!
  • Най-голямата болка, болката на любовта, изказана и изразена чрез най-красивото изкуство, поезията...
    Казвам го отново, защото и друг път съм го споделял с теб в коментари:
    Хел, ти си поезия!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...