Aug 1, 2018, 10:13 AM  

Discharge 

  Poetry » Love
386 0 2

 

Ти в моя ден безимен
внезапно се яви
и смисъла на мойто име
ти несъзнателно откри.

 

Тогава се почувствах жива,
политнах с огнени крила,
повиках с поглед твойто име,
но не на мен се отзова.

 

Със други миговете скъпоценни 
ти безгрижно сподели
и своя образ въжделени
на чужди хора подари.

 

Безсилна съм пред твоята стихия,
разбила пътьом хиляди сърца,
която продължава да разбива
и стъкленицата на моята душа.

 

Безсилна съм пред нещо непознато ми,
съдба ли или орисия зла - 
ний нивга не ще станеме приятели,
за сетен път ще бъда
аз жертвата на любовта.


1998

 

© Хел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Иване, за красивия коментар!
  • Най-голямата болка, болката на любовта, изказана и изразена чрез най-красивото изкуство, поезията...
    Казвам го отново, защото и друг път съм го споделял с теб в коментари:
    Хел, ти си поезия!
Random works
: ??:??