Aug 1, 2018, 10:13 AM  

Discharge

  Poetry » Love
570 0 2

 

Ти в моя ден безимен
внезапно се яви
и смисъла на мойто име
ти несъзнателно откри.

 

Тогава се почувствах жива,
политнах с огнени крила,
повиках с поглед твойто име,
но не на мен се отзова.

 

Със други миговете скъпоценни 
ти безгрижно сподели
и своя образ въжделени
на чужди хора подари.

 

Безсилна съм пред твоята стихия,
разбила пътьом хиляди сърца,
която продължава да разбива
и стъкленицата на моята душа.

 

Безсилна съм пред нещо непознато ми,
съдба ли или орисия зла - 
ний нивга не ще станеме приятели,
за сетен път ще бъда
аз жертвата на любовта.


1998

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Иване, за красивия коментар!
  • Най-голямата болка, болката на любовта, изказана и изразена чрез най-красивото изкуство, поезията...
    Казвам го отново, защото и друг път съм го споделял с теб в коментари:
    Хел, ти си поезия!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...