1.08.2018 г., 10:13  

Discharge

568 0 2

 

Ти в моя ден безимен
внезапно се яви
и смисъла на мойто име
ти несъзнателно откри.

 

Тогава се почувствах жива,
политнах с огнени крила,
повиках с поглед твойто име,
но не на мен се отзова.

 

Със други миговете скъпоценни 
ти безгрижно сподели
и своя образ въжделени
на чужди хора подари.

 

Безсилна съм пред твоята стихия,
разбила пътьом хиляди сърца,
която продължава да разбива
и стъкленицата на моята душа.

 

Безсилна съм пред нещо непознато ми,
съдба ли или орисия зла - 
ний нивга не ще станеме приятели,
за сетен път ще бъда
аз жертвата на любовта.


1998

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иване, за красивия коментар!
  • Най-голямата болка, болката на любовта, изказана и изразена чрез най-красивото изкуство, поезията...
    Казвам го отново, защото и друг път съм го споделял с теб в коментари:
    Хел, ти си поезия!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...