25 авг. 2009 г., 20:48

Алегорично 

  Поэзия » Философская
513 0 6

 

 

          Дните - вълчи кожи -

          недрани

          под лозята съхнат

          на припек.

 

 

          Змията - под камък -

          проклина,

          в ручея - вино,

          в огъня - езичник!

 

 

         А как ми се пее!

© Янко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не премълчавай пред вълчото в природата на човека...
  • Разбирам те Янко, но аз си го помислих!
    Поздрави много си добър! А с последното изречение съм напълно съгласна, две мнения няма.
  • Деси,не бих си и помислил даже да ги сравнявам с Ботевите...Би било прекалено нескромно,но си ме разбрала вярно,за което се радвам много.Настроението ми бе минорно,но смятам,че в човека трябва да има живец,иначе е загубен.В крайна сметка човек е на толкова години,на колкото се чувства...
  • А как ми се пее!
    В първите два коплета символите са много силни приличат на Ботевите и настроението, което създаваш е някак безнадеждно. А краят е изплакан вик, жажда за живот!
    Поздравления Янко! (ако нещо не съм те разбрала пиши)
  • Поздрави, Янко!
  • Силно!
Предложения
: ??:??