Алкохолна утеха
875
0
0
Отново пия,
прегърнала бутилката на пода стоя
с моята приятелка,
наречена самота...
Поредна глътка,
поредна сълза,
пореден спомен разкъсва крехката душа!
После заспивам в леглото сама,
и образът ти превзема ми нощта.
Събуждат ме слънчеви лъчи
и отново питам... "Къде си ти?"
Ставам...
Търся те...
Плача сама...
Боли ме, кажи до кога?
И пак на пода с бутилка в ръка
проклинам теб и нашата съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Все права защищены
