vanchelka (Ваня)
10

20 июн. 2013 г., 15:41

Алкохолна утеха

Поэзия » Любовная

873 0 0

Отново пия,

прегърнала бутилката на пода стоя

с моята приятелка,

наречена самота...

Поредна глътка,

поредна сълза,

пореден спомен разкъсва крехката душа!

После заспивам в леглото сама,

и образът ти превзема ми нощта.

Събуждат ме слънчеви лъчи

и отново питам... "Къде си ти?"

Ставам...

Търся те...

Плача сама...

Боли ме, кажи до кога?

И пак на пода с бутилка в ръка

проклинам теб и нашата съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...