Алкохолна утеха

vanchelka (Ваня)
10 17

20.06.2013 г., 15:41 ч.

Поезия » Любовна

587 0 0

Отново пия,

прегърнала бутилката на пода стоя

с моята приятелка,

наречена самота...

Поредна глътка,

поредна сълза,

пореден спомен разкъсва крехката душа!

После заспивам в леглото сама,

и образът ти превзема ми нощта.

Събуждат ме слънчеви лъчи

и отново питам... "Къде си ти?"

Ставам...

Търся те...

Плача сама...

Боли ме, кажи до кога?

И пак на пода с бутилка в ръка

проклинам теб и нашата съдба!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.