vanchelka (Ваня)
10

Jun 20, 2013, 3:41 PM

Алкохолна утеха

Poetry » Love

874 0 0

Отново пия,

прегърнала бутилката на пода стоя

с моята приятелка,

наречена самота...

Поредна глътка,

поредна сълза,

пореден спомен разкъсва крехката душа!

После заспивам в леглото сама,

и образът ти превзема ми нощта.

Събуждат ме слънчеви лъчи

и отново питам... "Къде си ти?"

Ставам...

Търся те...

Плача сама...

Боли ме, кажи до кога?

И пак на пода с бутилка в ръка

проклинам теб и нашата съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0