vanchelka (Ваня)
10

Jun 20, 2013, 3:41 PM

Алкохолна утеха

Poetry » Love

876 0 0

Отново пия,

прегърнала бутилката на пода стоя

с моята приятелка,

наречена самота...

Поредна глътка,

поредна сълза,

пореден спомен разкъсва крехката душа!

После заспивам в леглото сама,

и образът ти превзема ми нощта.

Събуждат ме слънчеви лъчи

и отново питам... "Къде си ти?"

Ставам...

Търся те...

Плача сама...

Боли ме, кажи до кога?

И пак на пода с бутилка в ръка

проклинам теб и нашата съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9