Живея едновременно в два свята,
и някак балансирам с … двете дини.
В света на възрастните с двата крака
до глезени нагазила съм от години.
Но неуютно ми е там в последно време.
в този свят на задължителни илюзии.
Гневен, намусен светът ни сивее.
Палитрата цветна отдавна изгубил е.
Свят, който всеки за нещо е длъжен.
В който те замерят с отломки от думи
и безразличие. Няма какво да се лъжем,
прибягвам все по - често до … другия,
втория ми свят, който крия в сърцето.
Все него питам: “А сега накъде?“
В него всичко е просто и лесно
и е сиво само онова там врабче.
И аз като него хвъркам с мечтите,
а всяка от тях превръщам в небе.
Там се уча на свобода от орлите
и щастлива съм, за мъничко поне.
И макар да е скрит, твърде личен,
моят свят е благодарен по детски.
Той е светъл, красив и различен,
всепрощаващ поредните грешки.
Живея едновременно в два свята,
ала не искам да са облачни и сиви.
Повярвайте, животът заслужава
Галактика от светове красиви!
Моля ви, нека не звучи откачено,
но вътрешния свят не е нещо излишно.
Модернизъм някакъв – алтер его,
А аз го наричам просто … обичане
………………………………………………
Алтер его - значение:
„другото Аз“; две в едно; Набор от поведения, емоции, вярвания и мисли, различни от тези, които обикновено се показват от човека. В областта на изкуството и литературата често се използва за обозначаване на характер, който отразява части от идентичността на автора.
© Даниела Виткова Все права защищены