18 авг. 2010 г., 19:00

Амброзия

1.2K 0 0

АМБРОЗИЯ

 

Някой пише с пеперуди и пера

по моята забравена душа.

 

Пълня се с трепет и лунна светлина,

изчезна чувството, че съм загубена.

 

Кой? Защо? Къде? Кога?

Не мога просто да си обясня така.

 

Прорязва ме внезапно каменна тъга,

изчезнаха в мастило моите писма.

 

Неговата тъмнота по нотите им се разля

и загуби се в сърцето ми нощта.

 

Потулих  на звездите вечни песента

в дъното на мътната ми самота.

 

Защо този, който писа, тъй неочаквано спря?

Напразно ли лицето ми в графики черта?

 

Или просто бе това още една лъжа?

Не усеща ли срам, предателство или вина?

 

Но, щом търкулна се първата сълза,

написа той: „Истината в очите ти е вода!"

 

„Ръцете ти разпалват дори и пепелта!”

„Опиянението е в твоята коса.”

 

„Залей лицето ми с поглед сега!”

„С допир разпали във вените ми кръвта!”

 

„Напий ме! Зарови ме във страстта!”

„Позволи ми да опитам амброзията на любовта!”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нощна Сянка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...