АМБРОЗИЯ

Някой пише с пеперуди и пера

по моята забравена душа.

Пълня се с трепет и лунна светлина,

изчезна чувството, че съм загубена.

Кой? Защо? Къде? Кога?

Не мога просто да си обясня така.

Прорязва ме внезапно каменна тъга,

изчезнаха в мастило моите писма.

Неговата тъмнота по нотите им се разля

и загуби се в сърцето ми нощта.

Потулих  на звездите вечни песента

в дъното на мътната ми самота.

Защо този, който писа, тъй неочаквано спря?

Напразно ли лицето ми в графики черта?

Или просто бе това още една лъжа?

Не усеща ли срам, предателство или вина?

Но, щом търкулна се първата сълза,

написа той: „Истината в очите ти е вода!"

„Ръцете ти разпалват дори и пепелта!”

„Опиянението е в твоята коса.”

„Залей лицето ми с поглед сега!”

„С допир разпали във вените ми кръвта!”

„Напий ме! Зарови ме във страстта!”

„Позволи ми да опитам амброзията на любовта!”