Ти хубаво си тръгваш...Върви!
Аз няма да те спра.
Все някога ще те изстрадам.
Прав ти път, не се обръщай!
И на кръстовищата даже да внимаваш!
Ами аз! Объркана, излъгана, сломена...
Какво да правя, докато се наплача?!
Че няма да те чакам...Няма!
Но да търся ли нова изгора
или да пръскам още молитви...
Как да изгоря спомените тежки,
оставени ми в нощите зловещи,
от твоя във моя храм си завещал.
Да пръскам ли нови клетви
или да търся отплата за старите си сметки.
Не! Ще чакам някой друг да ме открие,
да му завещая онези спомени тежки,
от някогашните нощи зловещи,
от моя в неговия храм аз ще дам!