Ами ние....:)2(:
Сега вече... ех... не знам.
дали добре е, че отидох там.
„За бели хора” – каква трактовка -
вещае изкушения в командировка.
Масаж, солариум, джакузи,
навсякъде съм със свалена блуза.
А масажиста ведро се усмихва,
тук и тук, ох... че болката не стихва.
Намери се веднага и колега снажен
от шефката му с класа е по-важен.
Настана в ресторанта щура веселба...
дансинг... там часовника ми спря.
С шест-седем танца флирт заформих,
така флиртувах, че и друго се оформи...
Ех, вани свежи, свещи ароматни
и мигове за двама ни приятни.
Камина, огън див, пред нея кожа,
а два-три пъти... що пък да не може...
Във фризера шампанско се охлажда,
мечтание за ягоди ума ми ражда.
Какви ти ягоди, нали е зима –
усмивка срещам – той неотразим е.
Успях, сестрици, лееекичко да кръшна,
дано вратата да не ми затръшнат.
Или пък за това ще ям ритник –
завинаги изгонена от къщата ни Биг.
Какво пък, стига съм била с капаци,
родени за подвизи имало юнаци.
А после, приятелко, не се чуди,
че моите били предателски очи!
Ей, го по очите ми позна,
че аз... таковата... красивите рога...
Отивам за шампанското и свещи,
от юнака дръвцата.
До нови срещи... в събота)),
е, ако успея да се... върна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
