Ами ние....:)2(: Сега вече... ех... не знам. дали добре е, че отидох там. „За бели хора” – каква трактовка - вещае изкушения в командировка. Масаж, солариум, джакузи, навсякъде съм със свалена блуза. А масажиста ведро се усмихва, тук и тук, ох... че болката не стихва. Намери се веднага и колега снажен от шефката му с класа е по-важен. Настана в ресторанта щура веселба... дансинг... там часовника ми спря. С шест-седем танца флирт заформих, така флиртувах, че и друго се оформи... Ех, вани свежи, свещи ароматни и мигове за двама ни приятни. Камина, огън див, пред нея кожа, а два-три пъти... що пък да не може... Във фризера шампанско се охлажда, мечтание за ягоди ума ми ражда. Какви ти ягоди, нали е зима – усмивка срещам – той неотразим е. Успях, сестрици, лееекичко да кръшна, дано вратата да не ми затръшнат. Или пък за това ще ям ритник – завинаги изгонена от къщата ни Биг. Какво пък, стига съм била с капаци, родени за подвизи имало юнаци. А после, приятелко, не се чуди, че моите били предателски очи! Ей, го по очите ми позна, че аз... таковата... красивите рога... Отивам за шампанското и свещи, от юнака дръвцата. До нови срещи... в събота)), е, ако успея да се... върна...
Следващо от категорията
Следващо от автора
Гуш* Меричка!