7 мая 2007 г., 09:43

АМИН 

  Поэзия
697 0 7
Ах, как ти вярвах! Само как ти вярвах!
Но Бог ми даде знак да те усетя.
Подхлъзна ме, но не успях да падна!
За своите приятели ще светя!

По дяволите можех да те пратя,
но Бог реших за тебе да помоля,
че грешниците, знам, сме на земята,
а праведните са при Него – горе.

Животът ми е пълен със предатели.
Приятелите са ми двама-трима.
Но твоята поява не разклати
усещането ми, че трябва да ги имам.

За тях, кълна, се ще горя във огън
и Бог това във мен ще разбере!
И затова, с това ти казвам сбогом!
Не ще прекършиш моят дух на две!

На моите приятели ще кажа:
не ще ме спре един разблуден син!
Приятелството свое ще докажа
и ще завърша простичко – АМИН!


© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??