7.05.2007 г., 9:43

АМИН

884 0 7
Ах, как ти вярвах! Само как ти вярвах!
Но Бог ми даде знак да те усетя.
Подхлъзна ме, но не успях да падна!
За своите приятели ще светя!

По дяволите можех да те пратя,
но Бог реших за тебе да помоля,
че грешниците, знам, сме на земята,
а праведните са при Него – горе.

Животът ми е пълен със предатели.
Приятелите са ми двама-трима.
Но твоята поява не разклати
усещането ми, че трябва да ги имам.

За тях, кълна, се ще горя във огън
и Бог това във мен ще разбере!
И затова, с това ти казвам сбогом!
Не ще прекършиш моят дух на две!

На моите приятели ще кажа:
не ще ме спре един разблуден син!
Приятелството свое ще докажа
и ще завърша простичко – АМИН!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...