Нощес, в алеите на градската градина
край група пийнали студенти,
допъпли старата година
върху на Ленин, постамента.
Самият Ленин – дялан камък –
забравил, колко бе известен,
захвърлен в ъгъла на парка,
съвсем удобно се намести.
От бял гранит и грубичко изсечен,
забравил, че размахва пръста
на минало и хляб недоизпечен,
засрами се за малко и се смести
в алеята на трите кръста.
Но нагло пак се появи, съвети даже дава,
и трансформиран, даже още по-шлифован...
От миналото, мит превръща се направо,
с отчаяна носталгия се чувства коронован.
И къса, бледа, бедна, паметта невежа
въздига непознато и страшно възкресение.
На пейката - със бира и амнезия, младежа
подписва собственото заточение.
© Цветка Колева Все права защищены