Конкурс:
Накъде вървиш, човеко?
Привет, поети!
Поредното предизвикателство е тук, поднесено ни от победителя в предходния поетичен конкурс - anabel7 (Албена Димитрова). Да й е честита победата!
А темата в действителност си е доста предизвикателна и, цитирам Албена, "Дано тази тема вдъхнови повече поети да участват в конкурса!" Дано!
Регламентът за участие остава без промяна, като най-важното условие за одобрение е, творбата да не е публикувана до този момент!
Пожелавам успех на всички автори!
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Детали конкурса
Класация
Днес... на Втори юни! 🇧🇬
На героите... в Борбата!
Ден на падналите в боя
за Честта... и Свободата!
Днес, сирените ще вият ...
Понякога е лесно да си тъжен... 🇧🇬
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
Не, не от кал човекът е слепен... 🇧🇬
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...
Пътник 🇧🇬
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...
Писмо до нея 🇧🇬
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите. ...
Кръг 🇧🇬
изсъхва върху общата постеля.
Но кой е той, обичащият мен,
боящ се от това, което ни разделя?
Не всекиму е даден дара да е там, ...
Може да имаме шанс 🇧🇬
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята. ...
Роден край 🇧🇬
Как искам тихо
и мирно да живея
след всеки тежък ден
от пот челото си да изтрия. ...
Quo vadis… homine? 🇧🇬
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
Векът на промяната 🇧🇬
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.
Отнема душите на дребни работници, ...
Когато някой ден... 🇧🇬
и дрехите издам и свойто тяло,
и тръгна по последния си път
към своето забравено начало,
ще бъда вечно млад, красив, левент... ...
Път за никъде 🇧🇬
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...
Стълбата на живота 🇧🇬
Въртейки се в житейските проблеми,
и още млад си - не ти дреме,
обръщаш се и няма нищо,
което да те притеснява мислиш. ...
Разлюбена 🇧🇬
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
Статисти 🇧🇬
но главните роли вече са заети
за нас остават онези на статисти
почти невидими със първи имена
участваме в написан не за нас сценарий ...
и се чуди дали да повярва
колко малко ми е останала плът –
само шепа опънати нерви.
Неуверено пада, моли дъга, ...
Обърнато време 🇧🇬
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря. ...
На хълма 🇧🇬
С едно парче дърво и с два пирона,
с една раница остаряла,
в която сложих моето "АЗ"
С безброй планове, вини и грешки, ...
Аз защо съм тъжен? 🇧🇬
миризлив и пропаднал.
Шумно се лее смехът,
но не радва.
Хора минават, забравям ги бързо ...
Среща 🇧🇬
Масата стоеше мирно.
Бялата покривка потрепери, за да напомни,
че в стаята се влиза – тихо.
Поставихме лакти върху нея – двама. ...
Амнезия 🇧🇬
край група пийнали студенти,
допъпли старата година
върху на Ленин, постамента.
Самият Ленин – дялан камък – ...
А сега накъде 🇧🇬
потънах,
измъкнах се.
Брегът бе хлъзгав –
паднах, ...
Ей хора 🇧🇬
Ей, елате тук в недрата,
На земята наша,
Където си стои от пантивека,
Миналото на човека. ...
Понякога 🇧🇬
Понякога не спя, защото не забравям.
Понякога се вглеждам в нощното небе
и чувствам се тогава наистина добре.
Понякога ви мразя, защото сте такива, ...
По пътя... 🇧🇬
по пътя свой напред или страниш,
или в момента на място стоиш?
- Тръгнал съм на път да свиря,
в музиката своето щастие диря... ...
Нож в гърба 🇧🇬
не питай забравила ли съм как боли,
не виждаш ли загърбих нашите мечти,
не искай да се върна назад – не ме моли!
Доброто мислил си ми, но дали? ...