3 дек. 2018 г., 09:26

Амнезия 

  Поэзия
387 1 3

Мъжете ми нямат лица. 
Не помня имената им. 
Не зная кого погълна земята,
кой се удави в реката 
на илюзиите си, 
чий нос хвана ароматът
на зелена трева
от друга поляна, 
на кого съм родила  деца
и колко тежи едно
денонощие... 
Паметта ми е бяло петно. 
Само за теб са очите ми.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??