Мъжете ми нямат лица.
Не помня имената им.
Не зная кого погълна земята,
кой се удави в реката
на илюзиите си,
чий нос хвана ароматът
на зелена трева
от друга поляна,
на кого съм родила деца
и колко тежи едно
денонощие...
Паметта ми е бяло петно.
Само за теб са очите ми.
© Миглена Цветкова Всички права запазени