3.12.2018 г., 9:26

Амнезия

Поезия

551 1 3

Мъжете ми нямат лица.
Не помня имената им.
Не зная кого погълна земята,
кой се удави в реката
на илюзиите си,
чий нос хвана ароматът
на зелена трева
от друга поляна,
на кого съм родила деца
и колко тежи едно
денонощие...
Паметта ми е бяло петно.
Само за теб са очите ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Господи! Прекрасно! Това ме върна към Едит Пиаф:" За нищо не съжалявам, защото моят живот и моите радости, започват днес, с теб"!

2018-12-04T12:18:06+02:00
щураче (любимка)

Случва се, от разногледа едногледа

2018-12-03T19:27:10+02:00
Веси_Еси (Еси)

Хареса ми, особено финалът! Браво!

2018-12-03T10:03:10+02:00